Раничките по външните полови органи са честа причина за консултация със специалист по кожни и венерически заболявания. В голям процент от случаите, те се дължат на различни полово-предавани болести (ППБ), като генитален херпес, първичен сифилис и др. или банална бактериална инфекция, но може да представляват и проява на определен тип сексуална активност или хигиенни навици. Някои ППБ като шанкроид и лимфогранулома венереум също водят до поява на ранички по външните гениталии, но те не са характерни за нашите географски ширини. Редица други състояния са свързани с възникване на ранички в интимната област, като алергични реакции към локално приложени кремове, измивни средства и лубриканти, прием на медикаменти през устата, някои възпалителни или автоимунни заболявания. Последните обаче рядко протичат с изолирана поява на ранички по гениталиите и обичайно са съпътствани с генерализиран обрив или влошено общо състояние. Различни механични травми като по-интензивен/продължителен секс или увреда от химични вещества, неподходящо използвани за лична хигиена, също може да причинят ранички в интимната зона.
Екипът на Дерматологична клиника „София“
Как изглеждат раничките в интимната зона?
Понякога, първоначално се появяват "пъпчици" или "мехурчета", които в последствие се разраняват и водят до дефект в целостта на кожата - ерозия. Друг път директно се забелязва раничка. Обичайно тя е прижружена от известен дискомфорт, който може да варира от сърбеж и дразнене в пикочния канал до парене и болка, в зависимост от конкретната причина. При първичния или рецидивиращ генитален херпес например, водещи симптоми са паренето и болката, които може да бъдат и доста силно изразени. В други случаи, както при първичен сифилис, раничката е абсолютно безсимптомна. Раничките обикновено секретират, може да са покрити с белезникав или жълто-зелен налеп. Разполагат се в областта на вулвата и влагалището при жената, пениса при мъжа и кожата около ануса при двата пола. Понякога може да се появят и подути лимфни възли в областта на слабините.
Как мога да разбера дали раничките, които имам по гениталиите се дължат на полово-предавана болест?
Ако сте имал/а непредпазен полов контакт през последните 6 месеца е възможно да сте се заразил/а с полово-предавана болест. Трябва да имате предвид обаче, че дори при използване на презерватив при всеки сексуален контакт, има макар и малка вероятност да сте се заразил/а с ППБ. Заболяванията, които водят до появата на ранички по гениталиите, се предават чрез всякакъв вид сексуална активност, включително вагинален, анален и орален секс. Рискът нараства, колкото по-голям брой сексуални партньори имате. Най-сигурният начин за изключване или потвърждаване на полово-предавано заболяване е в кратък срок да се консултирате със специалист по кожни и венерически заболявания. Всяка самодиагностика/самолечение маскират заболяването, пречат на лекаря да постави точната диагноза и водят до възможно преминаване на инфекцията в хронично състояние. Имайте предвид, че оставени без лечение някои ранички изчезват сами, но това не значи, че сте излекуван/а,напротив - води до затруднения в лечението, до потенциални усложнения и е предпоставка за предаване на заразата на бъдещи сексуални партньори.
Как се поставя диагнозата?
Обичайно лекарят взема секрет от раничката с памучен тампон, който се изпраща за различни видове изследвания (ДНК-анализ, микробиологично изследване, нативно изследване), в зависимост от това за какво заболяване има съмнение. За да сте правилно подготвен/а за вземането на секрета, е добре да не сте измивал засегнатата област поне няколко часа (или от предната вечер), както и да не сте прилагал/а локално лечение или лечение през устата през последните няколко дни. Лекарят може също така да Ви назначи и кръвни изследвания, всичко зависи от конкретната ситуация и случай.
Как се лекуват гениталните ранички?
Лечението на раничките следствие на ППБ се провежда най-често с различни противовирусни или антибиотични кремове, спрейове, разтвори или хапчета, след диагностично установяване на причинителя. Важно е междувременно да избягвате сексуални контакти до пълно оздравяване и да информирате партньора си, за да се консултира с лекар и да проведе адекватно лечение при нужда.