Влагалищният секрет е физиологична и важна компонента за нормалната функция на влагалището. Покрива стените му и със своята характеристика го предпазва от инфекции. Тази защитна функция се дължи на ниското (кисело) рH на средата и на бактериите (лактобацили), които го поддържат произвеждайки млечна киселина. Жлезите, които се намират в шийката на матката и в стените на влагалището са отговорни за количеството на секрета. Тяхната активност е различна през различните възрастови периоди и етапи от месечния цикъл на всяка жена и зависи от нивата и баланса на половите хормони. Нормално влагалищното течение се засилва по време на овулация, сексуална възбуда, бременност и кърмене и намалява в периода на менопауза. При някои жени, обичайно то е по-обилно, което не е признак за болест. В тези случаи е важно да се следят другите му характеристики – цвят, консистенция, мирис, както и състоянието и вида на половите органи. Нормалният, физиологичен секрет е прозрачен или белезникав, слузест, без или с леко „кисел“ мирис. Влагалищните инфекции, предавани по полов път често водят до промяна в секрета и се съпровождат от допълнителни симптоми като сърбеж, парене, болка и тежест в долната част на корема.
При съмнения за поява на влагалищно течение е желателно да се консултирате със специалист по кожни и венерически заболявания, който е професионално подготвен да Ви помогне във възникнала ситуация. В повечето случаи консултацията би могла да включи и оглед на влагалището със спекулум, вземане на секрет за микроскопско/микробиологично изследване или за ДНК анализ.
Екипът на Дерматологична клиника София
Бактериална вагиноза
Дължи се на промени в баланса на „добрите“ и „лошите“ бактерии във влагалището (дисбактериоза), при което киселинността на средата се променя, нормалната защита се нарушава и се стимулира размножаването на определен вид бактерии, които живеят в безкислородна среда - анаеробни. Инфекцията не се предава по полов път, протича със увеличено вагинално течение с неприятна миризма (риба или лук), засилваща се след полов контакт или менструация. Наличието на множество сексуални партньори, вредни хигиенни навици, напр. влагалищни душове, прием на антибиотици и др. увеличават риска от възникването на инфекцията.
Лактобацилоза
При тази дисбактериоза, която също не се предава по полов път, се наблюдава свръхразмножаване на определен тип млечно-кисели бактерии - лактобацили. Често се бърка с влагалищна кандидоза/дисбактериози. Протича с появата на обилно течение с млечно-бял цвят, нерядко има сърбеж, парене и зачервяване в областта на външните полови органи. Продължителното приложение на противогъбична терапия, както и честото използване на продукти, съдържащи млечна киселина и/или лактобацили се счита за един от основните рисковите фактори водещи до заболяването.
Кандидоза (гъбички)
Причинява се от дрожди от рода Candida, които в малко количество са нормална част от флората на влагалището. Инфекцията не се предава по полов път, често се проявява при жени без полов живот и съответно не изисква лечение на партньора (в повечето случаи те нямат и оплаквания). Протича с появата на течение с вид на „пресечено мляко” с неприятна миризма, усилваща се след полов контакт. Усеща се сърбеж и парене в областта на половите органи, а при засягане на пикочо-половата система се усеща и дискомфорт при уриниране. Множество причини могат да доведат до влагалищна кандидоза, а именно: бременност, прием на антибиотици, хормонална терапия, захарен диабет, стрес и др. В повечето случаи това са състояния, които водят до промени в хормоналния баланс при жената.
Трихомоназа
Полово-предавана инфекция. Протича с появата на пенесто, обилно течение с неприятна миризма, сърбеж и болезненост при полови контакти. Причина е инфектиране с причинителя на заболяването – Trichomonas vaginalis след рисков полов контакт без предпазно средство.
Инфекция с човешки папиломен вирус (HPV инфекции)
Вирусна, полово-предавана инфекция, която може да протече с поява на образувания (брадавици), както по външните полови органи, така и във вътрешността на влагалището. Тези брадавици в областта на външните полови органи се наричат кондиломи. Важно е да се отбележи, че всяка полово активна жена се среща в един момент или друг на живота си с вируса на половите брадавици – човешкия папиломен вирус. За щастие голям процент от хората имат изграден имунитет и заболяване не се развива. Вирусът, който води до развитие на кондиломите се различава от типа, който евентуално би могъл да доведе до развитие на рак на шийката на матката. Единствената профилактика на това тежко заболяване е ваксинация в ранна юношеска възраст, мярка, която довежда до намаляване на риска от рак на шийката на матката с над 90% в държавите, където се прилага по имунизационен календар.