Работно време от 09:00 до 19:00

Витилиго

Витилиго

Витилиго

Витилигото представлява придобита депигментация на кожата, резултат от увреждане на меланоцитите. Причините за това заболяване са все още неизяснени. Предполага се, че е автоимунно заболяване, тъй като се съчетава с други автоимунни заболявания – захарен диабет, пернициозна анемия, хипертирeиоидизъм, адреналкортикоидна недостатъчност, алопеция ареата.

Витилигото се среща сред всички възрастови групи, но най-често се появява между 15-20 години, по-често при жени. Наблюдава се наследствено предразположение.

При витилиго по кожата се образуват постепенно ограничени бели петна с тенденция да се разполагат симетрично в областта на лицето, шията, гърба, китките, предмишниците, бедрата, гениталиите. Лишените от пигмент участъци на кожата са по-чувствителни на слънчеви лъчи. Заедно с кожата пигмента си загубват и разположените върху нея косми. Зоните на депигментация могат да са разположени сегментно или генерализирано. Времето за нарастване на депигментираната зона е различно – при някои по-бързо, а при други по-бавно. Заболяването е с тенденция към обостряне при стрес.

 

На какво се дължи появата на витилиго?

Понастоящем се приема, че витилигото е автоимунно заболяване - такова, при което е налице загуба на толеранса на имунната система към собствените тъкани. Често се комбинира с други автоимунни заболявания - ангажиращи щитовидната жлеза, хормон-продуциращите острови в панкреаса, лигавицата на стомаха, опорочавайки обмяната на витамин В 12, както и заболявания, при които автоагресията е насочена системно към органи в целия организъм, както е при лупуса и др.


В не малко случаи обаче, витилигото се изявява самостоятелно. Има данни за наследственост на заболяването, но обикновено при засегнатите лица липсва анамнеза за наличието му у родственици. Не рядко специалистите свързват изявата му с тежък стресов момент, което се описва и при много други автоимунни болести.

Как се диагностицира заболяването?

В подкрепа на диагнозата на заболяването е типичната клинична картина. Интерес за лекаря представлява наличието на рискови фактори като сериозно слънчево изгаряне, повишена кожна чувствителност или съпровождащи дерматологични заболявания, фамилна обремененост, съпровождащи заболявания с автоимунен характер. Кожната биопсия доказва морфологичните изменения, касаещи меланоцитите и тяхната функция. Освен това тя може да покаже наличието на имунокомпетентни клетки, сигнализиращи участието на имунната система.

Как се лекува витилиго?

За лечение на витилигото се прилагат:



  • Локално кортикостероиди

  • Псоралени (Пувален, Меладинин), с които се намазват засегнатите участъци, а в някои случаи псоралени се приемат и перорално, след което кожата се облъчва с ултравиолетови А лъчи (т.нар. PUVA-терапия). Това е и най-ефикасната за момента терапия, която изисква внимателно проследяване от дерматолог. При засягане на по – малко от 20 % от кожната повърхност псоралените се прилагат локално. При засягане на повече от 20% от кожната повърхност псоралените се приемат перорално. Недостатък на PUVA- терапията е потенциалната възможност за изгаряне на кожата при облъчване, а също и хиперпигментацията на нормални кожни зони, които са в съседство с участъците, засегнати от витилиго. Противопоказани за PUVA лечение са деца, бременни, както и пациенти с тежки чернодробни, сърдечни и белодробни заболявания.

  • депигментацията се използва в случаите, когато витилигото обхваща повече от 50% от кожната повърхност. За целта се използва монобензилов етер на хидрохинона /Benoquin/. Пациентите намазват участъците със запазена пигментация. Два часа след намазване трябва да избягват допира към кожата на здрав човек. Основният страничен ефект на депигментацията е възпалението. Депигментацията е постоянна и депигментираните зони остават завинаги.

  • хирургичното лечение е все още в експериментален стадий (автоложна кожна трансплантация, микропигментация чрез татуиране, автоложна трансплантация на меланоцити).

  • козметични продукти, които оцветяват временно витилигинозните полета в цвят подобен на нормалната кожа. Тези продукти са изготвени на основата на дехидрооскиацетонът– напр. "Витиколор", "Дермаколор". Не дразнят кожата и я оцветяват за около 1 седмица.

  • съвременни насоки в лечението на витилиго представляват новите локални имуносупресори /Елидел, Протопик/, комбинирани с фототерапия или 308 nm Excimer лазер.

Ние използваме бисквитки на трети страни, за да подобрим нашите услуги и да запомним вашите предпочитания. Ако продължите да разглеждате сайта или кликнете върху бутона за приемане на този банер, разбираме, че приемате използването на бисквитки на нашия уебсайт. За повече информация посетете нашата Политика за бисквитките.