Диагностиката на полово-предаваните заболявания изисква прилагането на различни диагностични техники, които да подпомогнат точното и максимално бързо откриване на причинителя на заболяването. Един от основните диагностични методи при съмнение за полово-предавана бактериална или вирусна инфекция е ДНК-теста. Той позволява точното и бързо определяне на причинителя на оплакванията и бързото започване на адекватно лечение. ДНК-теста все по-често е неотменна част от общата оценка на пациента при съмнение за полово-предавана инфекция. Чрез ДНК-тест се изследват гонорея, хламидия, микоплазма, уреаплазма, трихомонас, човешки херпесен вирус, човешки папиломен вирус и др.
Същност на метода
Различни биологични секрети могат да бъдат взети и изпратени за ДНК тест – влагалищен секрет, церве икален секрет при жените и еякулат, натривка от гланса и уретрален секрет при мъжете. ДНК-теста позволява директното идентифициране на бактериалния или вирусен причинител чрез установяване на части от характерната му ДНК-структура. Наличието дори само на един микроорганизъм в изследвания секрет може да бъде открит чрез този тест, т.е. той има изключително висока чувствителност. Материалът се изпраща за изследване възможно най-скоро след взимането му. Обичайно резултатите са готови 24-48 часа след получаването им в лабораторията. При провеждане на контролно изследване след провеждане на терапия е важно да се изчака пълното очистване на организма от всеки остатък от ДНК на микроорганизма, което в повечето случаи става до 30-40 ден след края на терапията. Ако се пренебрегне този срок много често могат да се получат фалшиво положителни резултати.
Предимства на метода
Високо специфичен и изключително чувствителен метод за установяване на всички инфекции, предавани по полов път. Изследването става бързо и дава възможност за започване на точно и специфично лечение 1-2 дни след първия преглед.
Недостатъци на метода
Сравнително по-висока цена на изследването, малко лаборатории използват рутинно подобна техника.