В детската дерматология атопичният дерматит или т.нар. ендогенна екзема е едно от най-често срещаните възпалителни заболявания на кожата. През последните 2-3 десетилетия се наблюдава увеличаване на честотата на това заболяване, като най-засегнати са децата в ранна детска възраст. Болестта е с хроничен ход, показва тенденция за повторна поява на проблемите по кожата след първия пристъп и протича с периоди на обостряне и затихване. Само по себе си, обаче, заболяването не оказва сериозно въздействие върху общото здраве на човека.
Атопичният дерматит се развива през детските години, като до 50% от случаите започва през първата година от живота. До 80% от пациентите с атопичен дерматит с течение на времето развиват алергичен ринит или астма. Много от децата с атопичен дерматит израстват своето кожно заболяване в по-късна възраст.
Атопичният дерматит е генетично обусловено заболяване и е най-рано проявяващият се компонент на атопичните прояви при хората. Освен болестни промени по кожата те включват изяви от страна на дихателната, храносмилателната и нервната системи, проявяващи се в бронхиална астма, алергичен ринит (сенна хрема), запек, главоболие и характерна промяна в емоционалните реакции на засегнатия индивид.
Какви са причините за поява на атопичния дерматит?
Факторите, които водят до възникване на атопичен дерматит, не са напълно изяснени. Безспорен е наследственият фактор, който определя по-високия риск от поява на атопичен дерматит при деца, чиито родители страдат от заболяването или имат сенна хрема, или бронхиална астма.
Генетичните промени при засегнатите индивиди определят имунологични дефекти и непълноценно образуване на липиди в роговия слой на кожата, което води до подчертана сухота и неефективна хидратация. От своя страна тези фактори определят улесненото проникване на множество външни дразнители (алергени), които провокират засилената реактивност на кожата и появата на обриви по повърхността й. Такива алергени могат да бъдат някои контактни фактори като сапуни, разтворители, вълнени дрехи, парфюми и др., въздушните алергени, навлизащи в организма при дишане, като домашни акари, полен и др., както и някои храни - яйца, мляко, ягоди, шоколад, риба, миди, фъстъци и др.
Кожата на пациентите с атопичен дерматит е поселена от множество бактерии, които биха могли да обострят протичането на заболяването, като това може да настъпи и под влияние на други кожни или системни възпалителни заболявания.
Какви са признаците на заболяването?
Основните белези на атопичния дерматит са сухотата на кожата, интензивният сърбеж и подчертаната кожна реактивност към вече изброените външни фактори. Тези агенти предизвикват поява на обриви, които са локализирани по лицето, шията и сгъвните повърхности на крайниците. Сърбежът продължава през целия ден и става особено интензивен във вечерните часове на денонощието, и е водещ симптом на заболяването. Промените по кожата при атопичния дерматит могат да варират в много широки граници и е редно да бъдат оценени от опитен дерматолог, тъй като често сърбящи кожни изменения възникват в рамките на други заболявания.
.jpg)
При децата има известни вариации в начина на протичане и степента на развитие на заболяването в зависимост от възрастта. Непосредствено след раждането, както и в хода на цялата първа година от развитието на детето, заболяването протича по-остро, с обхващане на по-големи кожни зони с формиране на зачервени области. Най-засегнати са лицето, кожата на скалпа, шията и външните повърхности на крайниците, като често обривите са подмокрящи и при засъхването им се образуват жълто-кафеникави корички. Тази форма на екзема може да изчезне до третата година, но много по-често хронифицира и продължава в юношеска или зряла възраст.
При възрастните заболяването показва тенденция за хронично протичане с развитие на по-малко на брой обриви, които се разполагат най-често по сгъвните повърхности на ръцете, краката и шията, както и по клепачите. В тези участъци се наблюдават зачервяване, лющене, загрубяване на кожния релеф.
Особено характерно за късно протичащия атопичен дерматит е т.нар „дерматит на ръката”. Той се характеризира със зачервяване, сърбеж, лющене, които водят до засилване на кожния релеф на дланта. Друга характерна проява при възрастните е поява на обриви по кожата на лицето – локализирани около очите и устните. Проявите не се различават особено от типичните за заболяването плаки – зачервени паки, съпроводени с поява на бели люспи и интензивен сърбеж. Тези изменения се свързват с употреба на козметични средства или психологически стрес.
В редица случаи атопичният дерматит при възрастните се среща и в областта на гръдния кош – гърба, гърдите и шията. В тези случаи измененията обичайно са провокирани от недиагностицирана и непроявена инфекция с питироспорон овале – вид гъбичка, която води до обостряне на дерматитните прояви.
Kак се диагностицира атопичният дерматит?
Диагнозата е свързана с внимателен клиничен преглед и събирането на задълбочена анамнеза на заболяването. Изследванията имат малко значение при поставянето на диагнозата, но са важни за навременното установяване на усложненията. Ето защо навременната консултация с дерматолог е от съществено значение за навременното започване на лечение и намаляването на риска от поява на усложнения.
Как се лекува атопичният дерматит?
Лечението на атопичен дерматит трябва да започне възможно най-скоро след поставяне на диагнозата и да се води от опитен специалист. То включва комплекс от мерки, сред които освен медикаментозното третиране се включват и подходящ хигиенен режим, спазване на необходимата диета, изграждане на навици за достатъчно движение, сън и фотозащита.
Сред най-често прилаганите медикаменти са локалните противовъзпалителни средства от групите на кортикостероиди и калциневринови инхибитори. Тяхното навременно приложение намалява риска от прогресиране на заболяването и ограничава разпространението на кожните промени. При тежко засягане на голяма кожна площ се прибягва към вътрешно лечение, при което освен противовъзпалителни и противоалергични лекарства се прилагат и системни антибиотици (за овладяване на насложените бактериални инфекции), антимикотични агенти (за потискане на развитието на гъбични инфекции) и при най-тежките случаи и системни имуносупресивни средства. При много хронично протичащи случаи в комбинираната лечебна схема се включва и фототерапия с комбинация от ултравиолетови А и Б лъчи, които имат изразен противовъзпалителен ефект върху възпалените кожни зони.
От съществено значение в терапията на атопичния дерматит е използването на меки измивни средства, които да щадят защитната бариера на кожата, както и постоянното използване на подходящи и максимално недразнещи кожата омазняващи средства (емолиенти). Те се прилагат не само при пристъп на заболяването, но и като средства за профилактика за предотвратяване настъпването на нови обостряния. Всъщност постоянната хидратация и омазняване се смята понастоящем за основно средство за профилактика на новите пристъпи и поддържане на кожата в между пристъпните периоди.
Прогноза за развитие на атопичния дерматит
При по-голямата част от наблюдаваните пациенти заболяването има склонност за спонтанно подобрение и затихване в периода между 3та и 7ма година, както и във възрастта около пубертета. При 25% от случаите обаче атопичния дерматит персистира и след 25-годишна възраст, като кожните промени стават ограничени по крайниците и шията и са съпроводени със значително по-малко субективни оплаквания. Смята се, че ранната възраст на появата на кожните промени, интензивният сърбеж, съчетаването на кожните промени с други атопични симптоми като астма и сенна хрема, както и честите инфекции са сред симтптомите, които определят по-тежкото протичане на заболяването, както и склонността към задържане в по-късна възраст. Сред белезите, които определят по-лекото протичане на атопичния дерматит и редките усложнения са късно начало на поява на кожните промени, сезонната им зависимост, както и ограниченост на разпространението на кожните промени.