Обикновени, придобити меланоцитни невуси (бенки)
Меланоцитните невуси, известни под името „бенки” са доброкачествени образувания на кожата, съставено от пигментни клетки. В зависимост от своето разположения в кожата меланоцитните невуси се делят на:
• гранични (разположени в най-повърхностния кожен слой ),
• смесени (невусните клетки са разположени на границата на повърхностния и средно дълбокия слой на кожата, наречени съответно епидермис и дерма) и
• дермални (гнездата от невусните клетки са разположени в дермата)
Въпреки че рискът за злокачествена трансформация на бенките е нисък, меланоцитните невуси са:
- образувания, от които може да се развие злокачествения меланома и
- рисков фактор за неговото развитие.
Какви са причините за поява и честота на заболяването?
Меланоцитни невуси се срещат при хора от всички раси. Тяхното развитие започва от детска възраст, като проучванията при едно яйчни близнаци показват, че броят на бенките е предимно генетично определен. Излагането на действието на слънчевите лъчи има второстепенно значение за появата им Въпреки това проучвания в Европа и Австралия, показва, че броят на бенките е значително по-голям при деца, периодично излагани на интензивна слънчева светлина (напр. по време на летните ваканции).
Бенките продължават да се появяват и при млади хора, след което претърпяват обратно развитие, като при възрастните хора броят им е значително по-малък. Тази естествена еволюция на бенките подчертава необходимостта от повишено внимание по отношение на образувания, развиващи се в зряла възраст в сравнение с тези, появяващи се при млади хора.