Акне

Характерни за акнето са специфични промени по кожата на лицето, гърдите и гърба. Типични са т.нар. комедони по кожата. В популярната реч комедоните се наричат „бели точки” (затворени комедони)или „черни точки” (отворени комедони). Често комедоните се развиват успоредно и с т.нар „пустули” - възпалени участъци с гноен връх. При по-тежките форми на заболяването в засегнатите области се установяват и по-дълбоко разположени кисти, които понякога имат тенденция да се сгрупират и сливат една с друга. При продължително протичащо заболяване освен вече описаните активни прояви на заболяването се наблюдават и червени или кафеникави петна или хлътнали белези, които остават на местата, където преди това е имало възпаление. Така описаните разнообразни изменения върху кожата оформят една характерна и доста пъстра картина на проявите на акнето.

Акнето е заболяване, за появата на което оказват влияние множество различни фактори. Основен фактор, който определя възможността за поява на заболяването е генетична предиспозиция. На фона на това предразположение действат множество допълнителни фактори: козметични средства, лекарства, някои ендокринни заболявания, фактори, които водят до механична оклузия на кожата в дадена област, излагане на слънце.

• Козметичните средства за лице, тяло и коса могат да доведат до образуване на комедони и възпалителни промени, характерни за акне.


• Лекарствата, които най-често провокират или обострят акнето са кортикостероиди, литиеви препарати, някои антиепилептични средства и йодни препарати.


• Някои ендокринни заболявания като вродена хиперплазия на надбъбречните жлези, поликистозни яйчници, при които се наблюдава повишено образуване на андрогени, могат да отключат или влошат протичането на акне. Моментно влошаване може да се наблюдава дори под влияние на хормоналните промени, които настъпват в хода на нормално протичаща бременност.


• Често механични фактори като ленти за глава, стегнати и изкуствени материи в областта на раменете, гърба и деколтето могат да обострят съществуващо акне.


• Ексцесивното излагане на действието на слънчевите лъчи, както и солариума могат да влошат акнето.

Причините и механизмите, по които възниква акнето са множествени. За развитието на заболяването са отговорни четири ключови фактора:

1. Свръхразрастване на клетките в областта на космения фоликул и склонност към вроговяване (известно като фоликуларна епидермална хиперплазия и хиперкератинизация)


2. Излишък на секреция от мастните жлези на кожата


3. Размножаване на бактерии от вида Propionibacterium acnes


4. Възникване на възпалението

Съвременните схващания за механизмите на възникване на акнето отреждат основна роля за възникване на заболяването на фоликуларната хиперпролиферация и хиперкератоза. Образуването на микрокомедони се повлиява от повишени нива на андрогени от полов и надбъбречен произход – тестостерон и дехидроепиандростерон (DHEAS). Всъщност те отключват фоликуларната епидермална хиперпролиферация. Други фактори, водещи до фоликуларна хиперпролиферация са наличието и действието на някои от факторите на възпалението - проинфламаторния интерлевкин 1a (IL-1a) и други цитокини. Същата може да бъде стимулирана и от промяната в характера на себума и липидните нива в кожата.

Излишъкът на себум е ключов фактор в развитието на акнето. Количеството продуциран себум корелира със степента и тежестта на акнето. Себумната секреция е под хормонален контрол. Андрогените стимулират диференциацията на себоцитите и себумната продукция, докато естрогените имат подтискащ ефект. Върху повърхността на мастните клетки се откриват рецептори за андрогени, както и 5-alpha редуктазни ензими, които конвертират тестостерона до по-мощния дихидротестостерон. Андрогенните хормони се свързват с рецепторите и така стимулират диференциация на мастните клетки и образуването на мастен секрет на повърхността на кожата. Повечето мъже и жени с акне обачеимат нормални нива на циркулиращите андрогенни хормони. Съществува хипотеза за повишена чувствителност на крайните органи към андрогенните стимули.

Propionibacterium acnes е микроаерофилен микроорганизъм, който се открива в голяма част от акне лезиите. Въпреки, че не е открит в микрокомедоните, които са най-ранните промени при акне, наличието му в късните етапи на възпалителния процес пир акнето е доказано. Нови проучвания показват, че P. acnes се свързва с toll-like рецептор и води до продукция на множество проинфламаторни цитокини, включително интерлевкин 12 (IL-12), интерлевкин 8 (IL-8) и тумор некрозис фактор (TNF), като по този начин предизвиква и подържа възпалението на кожните структури.

Комедонно акне. При тази форма се наблюдават множество отворени и затворени комедони. При тази форма на заболяването почти никога не се срещат другите описани по-горе прояви – възпаление с гнойни връхчета или кисти. Комедонното акне се приема за леко протичащо.

Папулозно акне или умерено-тежко протичащо акне - характеризира се с наличие на възпалителни зони по кожата, т.е. зачернени и умерено подути участъци и комедони.

Папуло-пустулозното или средно тежка форма на акне протича с поява на комедони и пустули.

Нодуло-кистично акне (известно още като акне конглобата) е тежка форма на акне с поява на дълбоки кисти, които имат тенденция да се отварят на повърхността на кожата и от тях изтича гноевидна течност. След заздравяването на тези възпалителни кисти остават белези. Най-честите места за поява на кисти и последващи белези са лицето, врата и зоните около ушите. Нерядко тези кожни промени се съпътстват от повишена секреция на мастните жлези. Тази форма на акне може да се развива успоредно с поява на изменения в областта на подмишничните и слабинни области и в областта на окосмената част на главата – кисти и обезобразяващи белези.

Акнето е заболяване, което продължава 5-10 години, което налага продължително лечение и специфични грижи за кожата. Често пациентите търсят един медикамент, използването на който да реши проблема им. За съжаление не съществува едно универсално лекарствено средство. Лечението е строго индивидуално, изисква комбиниране на медикаменти и често пъти продължава месеци и дори години.

Създаването на индивидуален терапевтичен план изисква както определяне на специфичните лекарствени средства, необходими за конкретния пациент, така и разбиране от негова страна относно продължителността на лечението. Често основния фактор, който има решаващо значение за подобрение на състоянието на кожата е достатъчно дългото прилагане и редовността на прилаганата терапия. Важно е да не се забравя, че лечението може да продължи и дълго след изчезване на основните прояви на заболяването. Целта на такова продължително долекуване е предотвратяване настъпването на нови пристъпи на заболяването. Друг важен фактор е навременното започване на лечението.

1. Локално лечение, т.е. прилагане на различни локални средства – лосиони, кремове

Съществуват голям брой локални средства за лечение на акне. Сред тях са антибиотици, бензоил пероксид, ретиноиди, хормонални препарати, антисеборейни медикаменти (т.е. средства намаляващи степента на омазняването), салицилова киселина, алфа – хидрокси киселини, азелаинова киселина, никотинамид и кератолитични сапуни. Тези препарати оказват въздействие по няколко начина: съдействат за отделяне на вроговените клетки с цел предотвратяване запушване на порите, унищожават Propionibacterium acnes, имат противовъзпалителен ефект. Чрез комбинирането на различните медикаменти е възможно да се атакуват различните механизми на възникване на акнето, което гарантира по-дълготраен ефект на въздействието.

2. Системно лечение – прилагане на медикаментите под формата на таблетки

Системното лечение на акне трябва да бъде обсъждано при всички случаи на тежко и средно тежко протичащо акне, както и при липса на достатъчен ефект от локалната терапия. Няколко групи медикаменти се прилагат за системно лечение на акне – антибиотици от групите на тетрациклините и макролидите и ароматните ретиноиди.

Системните антибиотици се използват често при лечението на акнето. Те имат противовъзпалително действие и са ефективни срещу развитието на P. acnes. Най-често се предписват антибиотици от тетрациклиновата група. През последните години зачестява изписването на макролидни антибиотици при лечението на акне – такъв е азитромицина.

Друг основен медикамент, използван в комплексната терапия на акне е изотретиноинът – медикамент, принадлежащ към групата на системно прилаганите ароматни ретиноиди. Той трябва да бъде иман предвид при лечение на тежки форми на акне. Поради множеството странични ефекти от провежданата терапия, както и поради риск от вродени малформации при настъпване на бременност в хода на лечение изотретиноин, изписването на този медикамент става след детайлни кръвни изследвания и обща оценка на здравословното състояние на организма. Това позволява на лекаря да предотврати голяма част от възможните странични ефекти от терапията.

Оралните контрацептиви намаляват възпалителните промени по кожата на пациенти с акне, благодарение на намаляване на циркулиращия свободен тестостерон. Ето защо те често се прилагат като част от комбинирана терапевтична схема за лечение на акне.

Хирургичното лечение намира значително място в комбинираното лечение на тежкото акне. На такова лечение подлежат както лезии със силно изразено възпаление, изискващо отваряне и дрениране на гнойната секреция, така и такива, при които възпалението е с хроничен ход и липсва тенценция за изчезване. В тези случаи се пристъпва към цялостно хирургично отстраняване на кистата.

Химически пилинг

Сред съпътстващите методи за лечение на акнето трябва да бъдат споменати химическия пилинг с гликолова или трихлороцетна киселина, които се прилагат както за лечение във възпалителните фази на заболяването, така и за намаляване на белезите от преминало акне.

Фототерапия с червена или синя светлина и фотодинамична терапия

Фототерапията при акне с различен спектър от светлинни лъчи намалява възпалението на кожата и е част от комбинираната терапия при акне.

Лазер терапията

Лазертерапията е една от съвременните техники за намаляване на степента на възпалението при пациенти с акне. Тя не може да бъде зползвана като основно средство за лечение на акнето, но има важно място в овладяването на възпалителните пристъпи на болестта.

Цялостната прогноза при пациенти с акне е добра. Обичайно заболяването преминава до възраст от 20 години.

При мъжете обичайно акнето се изчиства до настъпването на полова зрялост. Смята се, че около 5% от мъжете продължават да имат епизоди на акне и на възраст около 25 години. При жените по-често се наблюдава акне и в по-късна възраст, като около 5% от жените на възраст до 45 години продължават да имат пристъпи на заболяването.

Акнето може да има по-дълготрайно психологическо въздействие върху ежедневието на човека, който страда от него.