Дерматологична клиника София

Дерматологична клиника  София

Сифилис

Какво е сифилис и от какво се причинява?

Сифилис е лечима полово-предавана инфекция, която в миналото е била причина за  епидемии. Често в литературата сифилисът се нарича „големия имитатор”, тъй като много от проявите на болестта имитират други заболявания.

Болестта има три стадия, които се развиват при заразените хора в случай, че не се проведе лечение. От особено значение е фактът, че инфектирането със сифилис увеличава 3-5 пъти възможността за заразяване и предаване на ХИВ инфекцията.

От какво се причинява сифилис?

Сифилис се причинява от микроорганизъм, наречен Тreponema pallidum (бледа трепонема). Той навлиза в тялото през лигавиците или през наранена кожа при контакт със инфектиран човек.

Как се предава сифилис?

Основният начин за предаване на сифилис е чрез сексуален контакт. Човек може да предаде болестта на сексуалните си партньори, независимо дали в момента има прояви на болестта. Бледата трепонема може да проникне в тялото на заразения както през здрава лигавица (с каквато са покрити влагалището, уретрата, половия член, ануса и устата), така и през наранена кожа. Предаването на болестта става при вагинален, орален или анален сексуален акт. Значително по-голяма е възможността за предаване на инфекцията през периодите, когато болестта е в активен стадий.

Заболяването може да се предаде и по кръвен път. Тъй като донорската кръв в България се изследва за сифилис, възможността за заразяване при кръвопреливане на практика е сведена почти до нула.

Възможно е заболяването да бъде предадено от майката на нейното дете по време на бременността, както и при раждането, при което се развива вроден сифилис.

Какви са характерните прояви на сифилис?

След заразяването инфектираният със сифилис човек преминава през 3 стадия – първичен, вторичен и късен (третичен), като всеки от тях има характерни признаци.

Първичен сифилис

Първият стадий на болестта се развива от 2 до 9 седмици (средно 28 дни) след заразяването. Първата проява е единична, неболезнена раничка, разположена в областта на половите органи. Раничката може да се открие и в други части на тялото – например устни, език и др., в зависимост от вида на сексуалните контакти. Тази проява често е съпроводена с увеличени лимфни възли. Поради факта, че е неболезнена, често раничката остава незабелязана, ако е разположена по вътрешните повърхности на тялото, напр. влагалище, шийка на матката или ануса.

Оставена без лечение, раничката изчезва за няколко седмици, а заболяването преминава в следващия стадий.

Вторичен сифилис

Най-характерната проява на вторичния сифилис е несърбящ обрив по кожата и промени по лигавиците. Обривите варират от бледо розови до бакърено червени и могат да бъдат изключително разнообразни по отношение на засегнатите части от тялото, броя и големината им. Характерни за този период са и обривите в областта на дланите и ходилата. Обикновено обривът преминава за няколко седмици или месеци със или без лечение.

При вторичния сифилис могат да бъдат наблюдавани и промени по лигавиците. Характерно за тях е поява на ранички, покрити с белезникав налеп. Такива се наблюдават както по външните гениталии и ануса при двата пола, така и в областта на устата.

Обичайно кожните и лигавични промени са съпроводени с един или повече от следните оплаквания: увеличаване на лимфните възли, възпаление на гърлото и петниста загуба на окосмяването в областта на главата и веждите.

Тези прояви, оставени без лечение, изчезват за няколко седмици, без да предизвикват допълнителни усложнения, а заболяването навлиза в латентна (скрита) фаза, т.е. в стадий, когато няма прояви. Независимо от липсата на оплаквания човек продължава да е болен и да заразява своите сексуални партньори.

Третичен (късен) сифилис

Проявите на късен или третичен сифилис могат да се наблюдават от 2 до над 30 години след заразяването. През последните десетилетия късният сифилис се среща изключително рядко.

Характерно за този стадий е развитие на поражения както по кожата (наречени “гуми”), така и по различни вътрешни органи, които могат да бъдат фатални за болния човек. Най-често се засягат сърцето, очите, нервната система, костите и ставите. Този стадий може да продължи с години или дори десетилетия.

В случай, че се проведе лечение през този период, видимите изменения изчезват, прогресирането на болестта спира, но вече възникналите увреждания на вътрешните органи не се възстановяват.

Вроден сифилис

Една от особеностите на сифилиса при бременните жени е, че инфекцията може да се предаде на детето по време на бременността или при раждането. Така заразеното дете развива вроден сифилис, като началните признаци на болестта могат да бъдат видими още в момента на раждането, както и да се развият по-късно (до няколко години след раждането). В случай, че те са слабо проявени, болестта може да остане неразпозната и нелекувана, а диагнозата да бъде поставена едва при развитие на късните усложнения. Подобно на късния сифилис те могат да доведат до увреждане на нервната система, очите, слуха, зъбите и костите на детето.

Как се поставя диагнозата сифилис?

Изключително важно за поставяне на диагнозата сифилис е консултацията със специалист-дерматолог. Той ще оцени вида на кожните изменения и при необходимост ще направи допълнителни изследвания.

Във всички случаи потвърждаването на диагнозата сифилис става с кръвни тестове. Те се правят и когато няма прояви по кожата или лигавиците и могат да докажат, че човек е инфектиран дори да няма оплаквания. Диагнозата се поставя въз основа на комбинация от два различни кръвни теста. Интерпретирането им често е трудно и изисква специализирана консултация и проследяване.

При наличие на раничка в областта на половите органи е възможно да се вземе секрет и да се търси причинителят на сифилис посредством микроскорско изследване или по-специфичен PCR тест.

Комбинацията от всички тези техники/методи позволява на лекаря да постави диагнозата сифилис и да оцени в какъв стадий е заболяването. Съответно  е възможно да се подбере най-подходящото лечение.

Важно е тестуване за сифилис да се провежда при бременните жени в началото и края на бременността им. Това ще намали възможността за развитие на вроден сифилис при детето. Такова тестуване трябва да се провежда и на всички новородени с цел да се установи навреме евентуална инфекция и да се проведе адекватно лечение.

Как се лекува сифилис?

Днес сифилисът е напълно лечимо заболяване. Навременното му откриване позволява своевременно лечение и предотвратяване на възможните късни усложнения.

Важно е антибиотичното лечение да започне, едва след като е проведена консултация със специалист дермато-венеролог.

Хората, които провеждат лечение за сифилис трябва да се въздържат от сексуални контакти с нови партньори до завършването му. Важно е пациентите да информират партньорите си, за да могат те да си направят изследване и при нужда - да проведат лечение. Лечението на сексуалните партньори е изключително важно, за да се избегне повторно заразяване.

Сифилисът е заболяване, при което не се развива имунитет след преболедуване и е възможно човек да се зарази от нелекувания си партньор, след като веднъж е проведено успешно лечение.

Как можем да се предпазим от сифилис?

Най-сигурният начин човек да се да се предпази от сифилис е въздържането от полови контакти. Малка е вероятността от заразяване и при моногамна дълготрайна връзка с партньор, който си е правил тест и знае, че не е заразен.

Тестуването и лечението в ранните срокове на бременността са най-добрият начин да се предотврати вроден сифилис и това трябва да е част от рутинните изследвания при наблюдение на бременните жени.

Използването на презерватив при всеки полов контакт намалява риска от заразяване със сифилис, само когато той е поставен правилно и покрива цялата лигавица.

Въпреки че сифилсът съществува, това не е причина за края на Вашия сексуален живот! Консултирайте се със специалист дермато-венеролог, за да получите отговор на всички въпроси, които Ви вълнуват.

 

Д-р Росица Денчева 
дермато-венеролог