Дерматологична клиника София

Дерматологична клиника  София

Микоплазмена инфекция на уро-гениталната система

Въпреки че са сапрофитни по характер често причинителите от родовете Mycoplasma и Ureaplasma могат да предизвикат локализирано възпаление на органите в уро-гениталната система. Тяхното познаване е от изключително голямо практическо значение в съвременната патология.

Какво придзвиква микоплазмената инфекция?

Микоплазмената уро-генитална инфекция се причинява от бактерии от вида Mycoplasma и Ureaplasma. Те са широко разпространени в природата и предизвикват различни заболявания при човека, животните и растенията. При човека  заболявания на пикочно-половата система причиняват Mycoplasma hominis, Ureaplasma urealyticum и Ureaplasma parvum.

Колко често се срещат микоплазмите?

Микоплазмите се установяват в уро-гениталната система при 20-40% от сексуално активните здрави мъже и жени, без да предизвикват оплаквания. Те могат да предизвикат различни оплаквания и да засегнат външните и вътрешни части на уро-гениталната система.

Какви са факторите, които способстват за развитие на микоплазмената инфекция?

Микоплазмите се развиват в клетките на лигавицата, покриваща различните части на половата система при мъжа и жената. Смята се, че микоплазмената инфекция се развива по-често при едновременното заразяване и с друга бактериална инфекция. Особено тежко протича инфекцията при хора с увреден имунитет, когато е възможно микоплазмите да навлязат през лигавицата на половата система и да предизвикат възпалително заболяване и на други органи.

Какви са начините за предаване на инфекцията?

Гениталната микоплазмена и уреаплазмена инфекция се предава по полов път (при генитален или орален контакт). Възможно е и вертикално пренасяне на инфекцията от майката на детето (при раждането или по време на бременност), както и при трансплантация на тъкани.

Най-голямо значение за разпространение на инфекцията има сексуалното общуване – честота на контактите, броя на сексуалните партньори, както и социално-икономическия статус на пациента.

Представителите от вида Ureaplasma и Mycoplasma са изолирани при 30-80% от здрави хора, без прояви на инфекция, като това носителство е по-често при жените. Установено е, че над 20% от живородените здрави деца са колонизирани от ureaplasma urealythicum, като този процент е по-висок при недоносени деца. След 3ия месец детския организъм постепенно се очиства от микоплазмите, като при големите деца и възрастните, които нямат сексуални контакти, носителството е по-малко от 5%.

Какви са проявите на микоплазмената инфекция?

Инкубационният период след заразяване с микоплазма е 3-5 седмици, изявява се средно след 15-20 дни. Инфекцията с бактерии от родовете Mycoplasma и Ureaplasma се проявява с неспецифични оплаквания, характерни и за други възпалителни заболявания на половата система.

При мъжете най-често се установява уретрит, проявен с парене и болка при уриниране или прозлачно оскъдно течение от пикочния канал. При 10-20% от случаите оплакванията се причиняват от U.urealithicum, а 10-20% - от M genitalium. Наблюдавани усложнения на инфекцията са възпаление на простатата, простато-везикулит, епидидимит и епидидимо-орхит. Все още не е напълно изяснено значението на микоплазмената инфекция и носителството на бактериите за възникване на стерилитет при мъжете. Съществуват обаче данни, че подобна инфекция може да предизвиква намалена подвижност на сперматозоидите и съпътстващо възпаление на различни структури в половата система и да доведе до стерилитет.

При женита най-често микоплазмената инфекция се предизвиква от Mycoplasma hominis. За първи път микоплазми  при жените са изолирани от абсцес на Бартолиновите жлези. Този бактерий не предизвиква влагалищни оплаквания, но наличието му във влъгалището на ената може да доведе до чести епизоди на бактериална вагиноза. M hominis и M genitalium са изолирани от вътрешните части на маточните обвивки при приблизително 10% от жените с възпаление на тръбите.

При жени с микоплазмена инфекция може да се наблюдава и възпаление на пикочния канал, пикочния мехур, тазовото дъно и на обвивките на плода при евентуална бременност. Често бактериите микоплазма и уреаплазма могат да усложнят хода на бременността и да доведат до предсрочното раждане.

При оплаквания, свързани с болка или затруднение в уринирането и липса на бактериален ръстеж от урината винаги трябва да се има предвид възможността за развитие на микоплазмена инфекция. Приема се, че U.urealythicum участва в патогенезата на бъбречно-каменната болест, поради високата си уреазна активност, докато M.hominis се приема за причинител на остър пиелонефрит.

При хора с нарушения в имунитета в резултат на прием на медикаментни или съпътстващи заболявания е възможно микоплазмите да се разпространят по кръвен път и да доведат до увреждане на важни органи и системи – сърце, бъбреци, стави и др.

Как се поставя диагнозата при микоплазмена инфекция?

Диагностицирането на микоплазмената инфекция не е трудно, стига де се мисли за нея. При мъжете се изследва уретрален секрет или урина, семенна течност и простатен секрет. При жените могат да бъдат изследвани урина, цервикален или вагинален секрет.

Важно е да се знае, че търсенето на микоплазмени причинители има смисъл тогава при невъзможност да се докажат очаквани бактериални причинители или в случаите, при които предписаната антибактериална терапия не доведе до отзвучаване на оплакванията.

За най-чувствителен метод в диагностиката на микоплазмената инфекция се приемат молекулярно-биологичните техники – полимеразно-верижна реакция (PCR), които придобиват все по-голямо значение.

Съществува ли лечение на микоплазмената инфекция?

В продължение на години златен стандарт в лечението на инфекциите от Mycoplasma и Ureaplasma бяха и продължават да бъдат антибиотици от тетрациклиновата група – тетрациклин и доксициклин. През последните години обачевсе по-често в лечението на микоплазмена инфекция се прилагат макролидни антибиотици – йозамицин, азитромицин и др.

Хинолоновите антибактериални средства са добра алтернатива при лечение на инфекции, причинени от M hominis или Ureaplasma с локализация в уро-гениталния тракт или с екстрагенитална локализация. Все по-голямо значение през последните години се отдава на новите хинолони - levofloxacin  и moxifloxacin.

 


Д-р Росица Денчева
дермато-венеролог