Дерматологична клиника София

Дерматологична клиника  София

Хламидиална полово-предавана инфекция

Хламидиалната полово-предавани инфекция принадлежи към групата на инфекциите, предавани по полов път и в много региони на света тя е установена като най-честата такава. Инфекцията засяга представители и на двата пола.

Какво представляват хламидиите и как се развива инфекцията в организма?

Причинител на заболяването е бактерий, наречен Chlamydia trachomatis. Смята се, че това е един от най-малките бактерии, които могат да предизвикат заболяване в човешкия организъм. Хламидията навлиза в организма на човек при сексуален контакт, обитава уро-гениталната система и основните прояти от неговата инвазия са именно от органите на половата система.

Възпалението, което предизвиква хламиията засяга предимно лигавиците, като при инфектиране в резултат на полов контакт се засягат най-вече лигавиците на пикочния канал (нар. уретра), шийката на матката и правото черво.

При навлизането в уро-гениталната система на човек бактерите се размножават във вътрешността на клетките. Интензивността на този процес зависи от агресивността на самия микроорганизъм и от състоянието на имунната система на човека. Имунната система на човек не развива траен имунитет спрямо тази инфекция, поради което е възможно повторно инфектиране след правилно и успешно лечение.

Какви са проявите на хламидиалната инфекция?

Инкубационният период, т.е. периода от заразяването до появата на първите оплаквания варира от една до четири седмици, въпреки че много често заболяването протича без никакви видими прояви.

При мъжете най-често хламидиалната инфекция протича като остър или хроничен уретрит. Острият уретрит се проявява с оплавания, възникващи до 14 дни след сексуалния контакт, при който е настъпило инфектирането. Той се проявява с:

  • парене или болка по хода на пикочния канал
  • парене или дразнене при уриниране
  • слузно-гноен секрет от пикочния канал

Често инфещктирането протича без никакви оплаквания – в тези случаи се говори за „асимптоматично протичане” на инфекцията.

При хроничния уретрит оплакванията са подобни на тези при острия, но много по-слабо проявени. Най-често той е съпроводен с леко парене или дразнене по време на уриниране и белезникав прозрачен секрет от пикочния канал.

При жените обичайно хламидиалната инфекция протича като уретрит или възпаление на шийката на матката, наречено цервицит. Като усложнение може да се развие възпаление на маточните тръби. Заболяването се проявява с:

  • умерено увеличено по количество вагинално течение
  • болки ниско в корема
  • парене при уриниране

Хламидиалната инфекция се отличава с изключителна оскъдност на проявите и висока честота на усложненията и при двата пола. Често заболяването протича заедно с други полово-предавани инфекции (напр. гонорея (трипер), уро-генитална микоплазмена инфекция, трихомоназа, бактериална вагиноза и др.). Тъй като в повечето случаи първите прояви на болестта остават незабелязани, много от инфектираните хора изобщо не забелязват проявите на болестта или откриват една симптомите на настъпилите усложнения.

Освен по полов път инфекцията може да бъде предадена и от бременната жена на новороденото в хода на родовия акт. Тогава заболяването протича като възпаление на очите, но е възможно да засегне и дихателната система.

Какви са усложненията на хламидиалната инфекция?

Оставена без лечение инфекцията може да остане дълго време локализирана в областта на лигавицата на пикочния канал или маточната шийка и да предизвика редица усложнения.

Усложнения при мъжа:

  • хронично възпаление на простатната жлеза – хроничното възпаление на пикочния канал при мъжете може да доведе до развитие и на инфекция на простатата жлеза
  • болест на Райтер - Болестта на Райтер протича с комбинация от следните прояви: възпаление на гениталната лигавица, болки или деформация на ставите и възпаление на очите. В редки случаи е вързможно да се наблюдава и зачервяване на дланите или други кожни повърхности
  • стерилитет (невъзможност за зачатие на партньорката)

Усложнения при жената:

  • болест на Райтер - Болестта на Райтер протича с комбинация от следните прояви: възпаление на гениталната лигавица, болки или деформация на ставите и възпаление на очите. В редки случаи е вързможно да се наблюдава и зачервяване на дланите или други кожни повърхности.
  • възпаление на органите, разположени в малкия таз при жените – в медицинската литература състоянието е известно като „тазово-възпалителна болест”. То се проявява с оскъдно влагалищно течение и болки ниско в корема. В много случаи тези оплаквания са съпроводени с общо неразположение и повишена телесна температура.
  • стерилитет (невъзможност за забременяване) - Хламидия трахоматис може да доведе до тежко възпаление на маточните тръби, което води до образуването на сраствания и невъзможност за свободно движение на яйцеклетките. Това предизвиква предизвиква стерилитет. Смята се, че хламидиалната инфекция е една от основните причини за стерилитет при жените.
  • извънматочна бременност – възпалението на маточните тръби, последване от срастването им често нарушава тяхната проходимост и опладената вече яйцеклетка се загнездва в маточната тръба. Това състояние е известно като ”извънматочна бременност” и може да има тежки последици за развитието на плода и за здравето и живота на браманната жена.
  • инфектиране на новородените – най-често хламидиалната инфекция, предадена от майката на плода предизвиква инфектиране на очите и дихателната система.

Как се диагностицира хламидиалната инфекция?

Съществуват два типа тестове за установяване на хламидиална инфекция:

  • Директни тестове – те целят установяването на хламидиалния причинител или части от него в секретите от половите органи. Това обичайно са ДНК-тестове, които доказват наличието на самия причинител или части от неговата ДНК в изследвания материал.
  • Индиректни тестове – те търсят образувани от имунната система антитела спрямо хламидията в кръвта на инфектирания човек. Тези тестове са по-неточни и зависят от активността на имунната система и от метода на изследване. Обичайно се изследват два типа антитела – IgА и IgG антитела. Първите се установяват при наскоро инфектиран организъм, докато вторите се установяват и при по-дълготрайно развиваща се инфекция.

За осъществяване на първия тип тестове е необходимо взимането на секрет от уретралния канал (урина или уретрален секрет) или шийката на матката (вагинален секрет). Тези тестове са значително по-точни, тъй като доказват самия причинител, а не антитела, образувани спрямо него, които се търсят при кръвните тестове.

Съществува ли лечение на хламидиалната инфекция?

Лечението на хламидиазата у двата пола се провежда с антобиотици, като вида на медикамента и продължителността на лечението зависят от състоянието на заразения човек.

Важно е при установяване на инфекция да се лекуват и двамата полови партнори. Провеждането на лечение само при единия би довело до повторното му инфектиране след успешно лечение.

При установяване на хламдиална полово-предавана инфекция е важно да се направят тестове и за другите полово-предавани инфекции, тъй като често те протичат успоредно.

 


Д-р Росица Денчева
дермато-венеролог