Себорейният дерматит е често срещано заболяване на кожата, което се характеризира с поява на зачервени петна, залющване и сърбеж по кожата на скалпа, лицето - носа, веждите, клепачите, областта зад ушите и по срединната част на гърдите. Заболяването има хронично-рецидивиращ ход с чести обостряния в есенно-зимните месеци на годината.
Каква е честотата на заболяването?
Себорейният дерматит е едно от често срещаните заболявания на скалпа, чиято честота варира между 3 и 5%. Смята се, че разпространението на леките форми на себорейния дерматит достига до 15-20% сред популацията. Заболяването се среща с малко по-голяма честота при мъже и при представители от всички раси.
Заболяването се среща основно при представителите на три възрастови групи: кърмачета, хора в зряла и старческа възраст. При кърмачетата себорейният дерматит се наблюдава под формата на млечни кори или памперсен дерматит и има тенденция за самоограничаване до 8-12 месец след раждането. Основният пик на заболяването е в зряла възраст- около 40 години и има тенденция за развитие с напредване на възрастта. Последният пик на поява на оплакванията е след 60-годишна възраст.
Какви са причините за поява на себорейния дерматит?
Съществуват няколко фактора, които имат значение за развитието на себорейния дерматит. Освен повишената продукция на себум от мастните жлези за възникването на заболяването значение има и колонизирането на кожата с Malassezia, промененият имунен отговор и активирането на системата на комплемента.
Сред основните фактори, които влошават протичането на себорейния дерматит, значение имат емоционалният стрес , промените във влажността на въздуха, смяната на сезоните с понижаване на температурата на околната среда и различните травмирания на кожата.
Известна е взаимовръзка на протичането на себорейния дерматит с някои други заболявания –болест на Паркинсон, заболявания на имунната система и др. могат да отключат себореен дерматит.
Себорейният дерматит може да бъде предизвикан или обострен и от различни медикаменти - такива са chlorpromazine, cimetidine, препарати, съдржащи златни соли, griseofulvin, haloperidol, interferon alfa, литиеви медикаменти, , methyldopa, фенотиазини, псоралени, stanozolol и др.
Какви са проявите на себорейния дерматит?
Основните оплаквания от страна на кожата при обостряне на себорейния дерматит са парене, лющене и сърбеж, които се редуват с периоди без оплаквания. Активността на болестта се засилва през зимните месеци на годината и в началото на пролетта с ремисии през летните месеци.
При новородените проявите на себореен дерматит варират от дискретно лющене на кожата на скалпа, преминават през умерено до тежко изразено лющене и зачервяване на кожата на скалпа до тежко засягане на цялата кожна повърхност в изключително редки кслучаи. Последното състояние е известно в медицинската литература като „еритродермия”, засяга до 100% от кожната повърхност и се смята за най-тежката форма на заболяването. Обичайно протича с умерено повишаване на телесната температура и общо неразположение на детето.
При възрастните хора, проявите на себорейния дерматит в областта на скалпа варират от леко лющене до масивно обхващане на цялата повърхност на главата. Наблюдаваните изменения са: плътни прилепнали жълто-белезникави люспи и зачервена кожа на скалпа. При влошаване на състоянието себорейният дерматит може да се разпространи и по челото, веждите, зоната около носа, задната част на тила и гънките зад ушите.
Освен по лицето характерните за себорейния дерматит промени могат да се наблюдават и по кожата на тялото в т.нар. „себорейни области” -кожата на гърдите – пред гръдната кост,на гърба - между лопатките и в гениталната и перианална области. Макар и по-рядко е възможно засягането и на зоната около пъпа, подмишничните ямки, както и областта под гърдите, като проявите не се различават съществено от тези в областта на окосмената част на главата.
Необходимо ли е лабораторно изследване за поставяне на диагнозата?
При повечето хора не се налага изследване на кръв, урина или провеждане на алергологични тестове. В редки случаи при хроничен себореен дерматит, който не се повлиява от лечение и с цел да се изключи друго заболяване, може да се наложи взимане на материал за изследване за гъбички или кожна биопсия.
Как се лекува себорейният дерматит?
Спазването на препоръчания хигиенен режим е от изключително значение за овладяването на пристъпите на себорейния дерматит и намаляване на риска от повторната им поява. Поради факта, че заболяването се влошава от множество фактори, които присъстват неотменно в ежедневието ни - за постигане на по-продължителен контрол върху болестта е необходима промяна на хигиенния режим и прилаганите в областта на скалпа шампоани.
При кърмачета в болшинството от случаите се препоръчва единствено измиване на главата с мек и подходящ за млечни кори шампоан, което води до пълно отзвучаване на проблема. При неповлияване, засегнатите участъци могат да се третират със слаби кортикостероидни кремове и лосиони, локални противогъбични средства като кетоконазол и др. При възрастни пациенти е препоръчително използването на шампоани с изразена противовъзпалителна и излющваща активност, които въздействат и върху гъбичката Маласезия – обичайно те съдържат катрани, цинк пиритион, селениев сулфид, циклопироксоламин, кетоконазол и др. активни лекарствени средства. При по-тежки случаи към шампоана се добавят и медикаменти с изразена противовъзпалителна активност – кортикостероиди, калциневринови инхибитори, антимикотици и др. В периодите между пристъпите е добре да се прилагат меки измивни средства, които да поддържат състоянието, постигнато в хода на активното лечение.
Пърхотът се подобрява при намаляване на честотата на къпането. Използването на спрейове за коса, вакси, гелове и др. стилизиращи продукти може да влоши протичането на себорейния дерматит и е добре прилагането им да бъде преустановено
Мога ли да предотвратя развитието на себорейния дерматит?
Развитието на себорейния дерматит не може да бъде напълно предотвратено, но честотата и тежестта на пристъпите може да бъде контролирана чрез използване на подходящи козметични средства, създаване на подходящ хигиенен режим и навременното и активно лечение на проявите на заболяването още в началото на пристъпа.