Дерматологична клиника София

Дерматологична клиника  София

Доброкачествени меланоцитни невуси – бенки

Обикновени, придобити меланоцитни невуси (бенки)

Меланоцитните невуси, известни под името „бенки” са доброкачествени образувания на кожата, съставено от пигментни клетки. В зависимост от своето разположения в кожата меланоцитните невуси се делят на:

  • гранични (разположени в най-повърхностния кожен слой ),
  • смесени (невусните клетки са разположени на границата на повърхностния и средно дълбокия слой на кожата, наречени съответно епидермис и дерма) и
  • дермални (гнездата от невусните клетки са разположени в дермата)

Това разположение на клетки в различните части на кожата е резултат от тяхната физиологична миграция от повърхностните към дълбоките слоеве на кожата и е част от нормалната еволюция и съзряване на бенките.

Въпреки че рискът за злокачествена трансформация на бенките е нисък, меланоцитните невуси са:

  1. образувания, от които може да се развие злокачествения меланома и
  2. рисков фактор за неговото развитие.

Какви са причините за поява и честота на заболяването?

Меланоцитни невуси се срещат при хора от всички раси. Тяхното развитие започва от детска възраст, като проучванията при едно яйчни близнаци показват, че броят на бенките е предимно генетично определен. Излагането на действието на слънчевите лъчи има второстепенно значение за появата им Въпреки това проучвания в Европа и Австралия, показва, че броят на бенките е значително по-голям при деца, периодично излагани на интензивна слънчева светлина (напр. по време на летните ваканции).

Бенките продължават да се появяват и при млади хора, след което претърпяват обратно развитие, като при възрастните хора  броят им е значително по-малък. Тази естествена еволюция на бенките подчертава необходимостта от повишено внимание по отношение на образувания, развиващи се в зряла възраст в сравнение с тези, появяващи се при млади хора.

Какви са най-честите прояви и разлики между видовете бенки?

Меланоцитният невус обикновено започва развитието си като повърхностно образувание представлява кафеникаво, рязко ограничено от околната кожа петно, които не променят повърхността и структурата на кожата в съответната област.  Този тип бенки биха могли да притежават леко неравномерна граница с околната кожа и диаметърът им може да достигне до 10 мм. Пигментацията им е еднаква и равномерна във всички участъци. Граничните невуси в определени анатомични области като крайници могат да останат непроменени за по-голям период от време. По-голяма част от граничните невуси, обаче, “еволюират”, като преминават през стадий на смесен меланоцитен невус и завършват развитието си като дермален меланоцитен невус.

Смесеният меланоците невус се издига леко над нивото на околната кожа и има кръгла или овална форма. Цветът им варира в зависимост от естествената пигментация на пациента, може да бъде тъмен, но в повечето случаи избледнява с напредване на възрастта. Липсва пигментация на кожата в непосредствената близост с меланоцитния невус. Важно е да се отбележи, че постепенното надигане (изпъкване) над кожата и трансформацията на граничния меланоцитен невус към напипващ се, симетричен, равномерно пигментиран възел не е белег на малигнена трансформация, а част от естесвеното “съзряване” на този тип невуси.

Дермалните меланоцитни невуси се проявяват като надигнати образувания с куполообразна форма и липсваща пигментация. Най-често се срещат по кожата на лицето, като характерното за тях е прозирането на малки кръвоносни съдове под повърхността на кожата.

Бенки с необичайна локализация

Бенките в областта на дланите и стъпалата често предизикват тревога у пациента, тъй като се е смята, че са редки и вида им може да предизвика объркване с рядък вариант на злокачествен меланом. Всъщност бенките в  тези области се срещат сравнително често.

Невусите в областта на нокътя се представят като прозиращи през нокътната плочка надлъжни кафеникави линии. Установяването на подобни пигментни петна под ноктите трябва винаги да бъде повод за консултация с дерматолог, поради сходството с протичането на злокачествения меланом в тази област.

Какви мерки трябва да се предприемат при наличие на нова или атипична бенка?

Първата оценка на бенката започва с разграничаването на доброкачествените меланоцитни невуси от тези, които имат атипично биологично поведение – атипични или наречени още диспластични невуси. Ключови за поставяне на правилната диагноза са историята на появата и развитието на пигментното образувание, клиничният и дерматоскопсият му вид.

Какво лечение трябва да се предприеме?

Меланоцитните невуси се премахват оперативно, т.е чрез хирургическо отстраняване, като по този начин се гарантира пълното премахване на невуса. Изпращането на хирургично премахнатия материал за патологично изследване е задължително. Повърхностното и частично хирургично премахване на меланоцитните невуси, както и отстраняването им с ток, ЛАЗЕР, киселина и др., трябва да се избягва, тъй като това може да доведе до грешна патологична диагноза. В тези случаи останалите клетки след непълно премахнатите при процедурата дълбоки дермални невусни клетки се размножават, мигрират към повърхностните слоеве на кожата и причиняват заболяване с клиничния вид на злокачествен меланом, наречено “псевдомеланома” или “травматично променен невус”. Подобна диагноза предизвиква значителна тревога у пациента и неговите близки и би могла да бъде избегната.

Хало невус, наречен още Невус на Сътън

Хало невус се нарича бенка, заобиколена от ивица нормална на вид кожа с липсваща пигментация.

Каква е честотата на заболяването?

Хало невусите се срещат сравнително често, особено при деца и младежи, като често са множествени. Смята се, че появата на Хало невуси се дължи на реакция на имунната система на пациента към клетките на невуса.

Какви са характерните за заболяването прояви?

Тези образувания имат типичен клиничен вид и прогресия. Обикновено пациентът забелязва формирането на ивица по-светла кожа около преди това съществуваща нормална бенка. Най-често този тип невуси се срещат по кожата на гърба, обикновено са множествени и се появяват едновременно. През следващите месеци централно разположеният невус постепенно намалява размерите си и може да изчезне. Депигментираният участък остава с месеци и години, като спонтанната му репигментация е малко вероятна.

Необходимо ли е лечение при установяване на хало-невус?

Поради ниския риск от злокачествена трансормация на хало-невусите, в мнозинството от случаите е достатъчно пациентите да бъдат информирани детайлно относно същността на заболяването и потенциално ниския риск от усложнения. Рядко е необходимо хирургично отстраняване на измененията на кожата. Употребата на фотозащитни фактори с подходяща степен на защита върху депигментираните участъци на кожата е задължителна.


Атипични (диспластини) невуси

Атипични невуси са всички меланоцитни невуси с диаметър над 5 мм с неправилна асиметрична форма, размита граница с околната кожа и различни нюанси на цветовете в различните му участъци.

Какви са причините за развитие на проблема?

Естествената еволюция на нормалните, придобити невуси е свързана с размножаване на клетките им в най-повърхностния слой на кожата до достигане на образувание с диаметър около 5 мм. В този момент, размножаването на клетките на повърхността спира и те мигрират в дълбоките слоеве на кожата, което води до появата на смесен и съответно дълбоко-разположен меланоцитен невус. При атипичните меланоцитни невуси размножаването на клетките продължава и след достигане на границата от около 5 мм, като по вида си невуса започва да наподобява ранен злокачествен меланом. Ето защо, въпреки че мнозинството от атипичните невуси имат доброкачествено развитие, те притежават по-неконтролируем растеж от обикновените придобити меланоцитни невуси и по тази причина са:

  1. маркер за повишен риск за развитие на злокачествен меланом
  2. образувания, от които би могло да се развие злокачественото образувание

Какви са проявите на заболяването?

Атипичните невуси представляват меланоцитни невуси с диаметър над 5 мм, неправилна (асиметрична) форма, размити граници с околната кожа и различни нюанси на кафяво, черно, сиво и синьо в различните участъци. Много често развитието на атипичния невус е свързано със зачервяване на кожата в определени негови области, което е резултат от развиващо се възпаление. Диагнозата на атипичния невус се поставя до голяма степен на основата на характерния вид и прогресия. Поставянето на диагнозата - атипичен невус при даден пациент има за основна цел неговото образоване за основните рискове за появата на злокачествен меланом, както и да го обучи на принципите на самонаблюдения на кожата. От голямо значение за лекуващия лекар е да разграничи атипиния невус  от начална фаза на развитие на злокачествен меланом, тъй като това определя и лечебния подход – незабавно хирургическо отстраняване на меланома и клинично проследяване на атипичния невус.

Какво е лечението при установяване на атипичен невус?

В мнозинството от случаите атипичните невуси са доброкачествени образувания със стабилно клинично протичане. Пациентът трябва да бъде обучен да наблюдава атипичните невуси и да следи за характерните промени, които подсказват евентуална злокачествена трансформация.

При достатъчни данни за атипия на невуса и особено в случаите, когато невусът е единичен, той трябва да бъде отстранен хирургически и изпратен за патологично изследване. Този тип невуси НЕ ТРЯБВА  да бъдат биопсирани, тъй като в повечето случаи това води до поставяне на грешна патологична диагноза и последваща грешна терапия. Същото важи и за премахване на невуси чрез методи, които не позволяват изпращането на ЦЕЛИЯ невус за изследване, като използване на ЛАЗЕР, електрокоагулация, кюртаж, шейв и т.н.

От голямо значение за пациентите с атипични невуси и техните деца е да избягват прекомерното излагане на слънчева светлина без оптимална фотозащита, както и периодичното проследяване на невусите при дерматолог.