Дерматологична клиника София

Дерматологична клиника  София

Витилиго

Витилигото представлява придобита депигментация на кожата, резултат от увреждане на меланоцитите. Причините за това заболяване са все още неизяснени. Предполага се, че е автоимунно заболяване, тъй като се съчетава с други автоимунни заболявания – захарен диабет, пернициозна анемия, хипертирeиоидизъм, адреналкортикоидна недостатъчност, алопеция ареата.

Витилигото се среща сред всички възрастови групи, но най-често се появява между 15-20 години, по-често при жени. Наблюдава се наследствено предразположение.

При витилиго по кожата се образуват постепенно ограничени бели петна с тенденция да се разполагат симетрично в областта на лицето, шията, гърба, китките, предмишниците, бедрата, гениталиите. Лишените от пигмент участъци на кожата са по-чувствителни на слънчеви лъчи. Заедно с кожата пигмента си загубват и разположените върху нея косми. Зоните на депигментация могат да са разположени сегментно или генерализирано. Времето за нарастване на депигментираната зона е различно – при някои по-бързо, а при други по-бавно. Заболяването е с тенденция към обостряне при стрес.

На какво се дължи появата на витилиго?

Понастоящем се приема, че витилигото е автоимунно заболяване - такова, при което е налице загуба на толеранса на имунната система към собствените тъкани. Често се комбинира с други автоимунни заболявания - ангажиращи щитовидната жлеза, хормон-продуциращите острови в панкреаса, лигавицата на стомаха, опорочавайки обмяната на витамин В 12, както и заболявания, при които автоагресията е насочена системно към органи в целия организъм, както е при лупуса и др.

В не малко случаи обаче, витилигото се изявява самостоятелно. Има данни за наследственост на заболяването, но обикновено при засегнатите лица липсва анамнеза за наличието му у родственици. Не рядко специалистите свързват изявата му с тежък стресов момент, което се описва и при много други автоимунни болести.

Как се диагностицира заболяването?

В подкрепа на диагнозата на заболяването е типичната клинична картина. Интерес за лекаря представлява наличието на рискови фактори като сериозно слънчево изгаряне, повишена кожна чувствителност или съпровождащи дерматологични заболявания, фамилна обремененост, съпровождащи заболявания с автоимунен характер. Кожната биопсия доказва морфологичните изменения, касаещи меланоцитите и тяхната функция. Освен това тя може да покаже наличието на имунокомпетентни клетки, сигнализиращи участието на имунната система.

Как се лекува витилиго?

За лечение на витилигото се прилагат:

  • Локално кортикостероиди
  • Псоралени (Пувален, Меладинин), с които се намазват засегнатите участъци, а в някои случаи псоралени се приемат и перорално, след което кожата се облъчва с ултравиолетови А лъчи (т.нар. PUVA-терапия). Това е и най-ефикасната за момента терапия, която изисква внимателно проследяване от дерматолог. При засягане на по – малко от 20 % от кожната повърхност псоралените се прилагат локално. При засягане на повече от 20% от кожната повърхност псоралените се приемат перорално. Недостатък на PUVA- терапията е потенциалната възможност за изгаряне на кожата при облъчване, а също и хиперпигментацията на нормални кожни зони, които са в съседство с участъците, засегнати от витилиго. Противопоказани за PUVA лечение са деца, бременни, както и пациенти с тежки чернодробни, сърдечни и белодробни заболявания.
  • депигментацията се използва в случаите, когато витилигото обхваща повече от 50% от кожната повърхност. За целта се използва монобензилов етер на хидрохинона /Benoquin/. Пациентите намазват участъците със запазена пигментация. Два часа след намазване трябва да избягват допира към кожата на здрав човек. Основният страничен ефект на депигментацията е възпалението. Депигментацията е постоянна и депигментираните зони остават завинаги.
  • хирургичното лечение е все още в експериментален стадий (автоложна кожна трансплантация, микропигментация чрез татуиране, автоложна трансплантация на меланоцити).
  • козметични продукти, които оцветяват временно витилигинозните полета в цвят подобен на нормалната кожа. Тези продукти са изготвени на основата на дехидрооскиацетонът– напр. "Витиколор", "Дермаколор". Не дразнят кожата и я оцветяват за около 1 седмица.
  • съвременни насоки в лечението на витилиго представляват новите локални имуносупресори /Елидел, Протопик/, комбинирани с фототерапия или 308 nm Excimer лазер.