Дерматологична клиника София

Дерматологична клиника  София

Структура на ноктите

Ноктите са рогови плоки, които покриват и предпазват най-периферните части на пръстите на ръцете и краката на човешкото тяло. Ноктите, подобно на космите, мастните и потните жлези, са кожни придатъци с епителен произход.

Ноктите на краката са по-дебели и растат по-бавно от ноктите на ръцете. Пълната замяна на нокътната плочка на ръцете настъпва от 6 месеца - за ноктите на ръцете до 18 месеца - за ноктите на краката.

Ноктите са в близка анатомична връзка с фалангите на пръстите, които от своя страна определят формата и извивката на нокътя.

Ноктите са здраво прикрепени чрез фибро-колагенова мрежа към костната фаланга на пръста. В тази своеобразна анатомична структура липсват дълбокия кожен слой, наречен хиподерма и прилежащите към него космено-мастни фоликули. окътната плочка се образува в резултат на образуването на твърда рогова материя от клетки наречени кератиноцити. В сравнение с кератиноцитите на кожата, нокътно-матриксни кератиноцити са по-големи и имат по-голяма пролиферативна активност.

Структура на ноктите.
Нокътния апарат има пет анатомични зони: нокътна плочка, нокътна гънка, нокътен матрикс, нокътно легло и хипонихиум.

Нокътна плочка.
Ноктите представляват плътни, рогови плочки - lamina ungualis, разположени са върху дорзалната повърхност на крайните фаланги на пръстите. Те са прозрачни със светлорозов цвят и гладка изпъкнала повърхност, която може да има напречни набраздявания, линии известни като стрии на Вeau. Формата на нокътните плочки е правоъгълна, дебелината им е различна и зависи от възрастта, пола, вътрешни и външни въздействия. Предния край на нокътната плочка е свободен, докато задния и страничните са покрити с нокътна гънка, при което се образува бразда. На нокътя се различават тяло и корен. В задната част на нокътната плочка се вижда бяла дъга, наречена lunula. Нокътната плочка лежи върху нокътното легло.

Нокътните плочки са съставени от плътно прикрепени вроговени рогови клетки. Голяма част от нокътната плочка произхожда от нокътно-матриксния епител. Подобно на корнеоцитите на епидермиса и трихоцитите на косменото стъбло, онихоцитите на нокътя са съставени от кератинови влакна. Между 80 и 90 % от кератиновите влакна на нокътната плочка са твърди. Други съставни части на нокътните плочки са вода, липиди, следи от желязо, цинк, калций, липиди от 0,1 % до 5 %. Съдържанието на вода в нокътната плочка е около 7-18 % . Съдържание на вода под 7 % е причина за чупливост на ноктите. Съдържание на вода над 30 % води до помътняване и омекотяване на ноктите. Нокътната плочка е 1000 пъти по-пропусклива за вода от кожата, а в резултат на високата порьозност нокътната плочка може да се хидратира и дехидратира много лесно.

Хомогенния розов цвят на нокътя се дължи на подлежащите капиляри. На някои от ноктите, особено палеца, в проксималната част на нокътната плочка има полулунен регион - лунула. В тази област прикрепването на нокътната плочка е по-слабо и в тази област е по-лесно проникването на микроорганизми, както и увреждане от физични фактори.

На свободния ръб на нокътната плочка има тънка, трансверзална белезникава ивица, наречена онихокорнеална ивица. Тя е много важна анатомична бариера за външни въздействия. Нейното нарушаване води до дистална онихолиза (отлепяне на нокътната плочка).

Дори и след смъртта ноктите продължават да растат. Този феномен се дължи на свиване и е подобен на постморталното нарастване на брадата. Бавния растеж на нокътната плочка я прави архив за патологични процеси, които са се случили преди месеци.

Проксимална нокътна гънка.
Голяма част от нокътната плочка е видима, само 1/3 от нея е покрита от проксималната нокътна гънка. Роговият край на тази гънка формира епонихиума. Дорзалната част на проксималната нокътна гънка продължава в кожата на гърба на ръката. Подлежащата дерма съдържа капиляри. Тези съдове се увреждат при автоимунни заболявания.

Нокътен матрикс.
Нокътния матрикс е с клиновидна форма. Съставен е от високо специализиран епител и условно може да се раздели на проксимална и дистална част.

Нокътно легло.
Нокътното легло лежи под нокътната плочка като започва от дисталния ръб на лунулата и достига до ониходермалната връзка. Здравото свързване между нокътното легло и нокътната плочка се дължи на кореспондиращите лонгитудинални бразди. Това свързване е толкова силно, че при екстракция на нокътната плочка епителя на нокътното легло остава по долната и повърхност. Нокътното легло определя посоката и дължината на растеж на нокътната плочка, освен това частично допринася за нейната форма.

Меланоцити
се откриват във висока плътност в нокътния матрикс, а наличие на маланоцити в нокътното легло е спорно. В контраст с епидермалните меланоцити, които са разположени между кератиноцитите на базалния слой, нокътно-матриксните меланоцити са разположени основно в дисталния матрикс и супрабазално. Меланоцитите на нокътния матрикс на тъмно пигментираната кожа съдържат зрели меланозоми и синтезират меланин, тези на светлата кожа обикновено са в латентно състояние и не съдържат зрели меланозоми. Различни физиологични и патологични стимули могат да активират нокътно-матриксните меланоцити. При азиатци и африканци има дифузна или ивичеста пигментация.

Нокътния апарат има богато кръвоснабдяване, което се осигурява от дигиталните артерии, които лежат до фалангите - по 4 артерии за всеки пръст, по две от всяка страна. Уникална анатомична особеност са големите артерио-венозни анастомози на всички места в нокътната единица, с изключение на проксималната нокътна гънка. Тези анастомози могат да бъдат обикновени немодифицирани анастомози или специализирано образувание от съдове - гломусни телца. Те се откриват основно в дермата под нокътното легло ( 90-500/мм2). Представляват инкапсулирани овални структури с дължина около 300 μm. Гломусните телца съдържат извити артериални и венозни съдове, нерви и капсула, която е формирана от модифицирани, големи, холинергични мускулни клетки и холинергични нерви. Гломусните телца осигуряват адекватно кръвоснабдяване на периферията на пръстите дори и при студ.

Дигиталните артерии се съпровождат от чифт дигитални нерви. Терминалните им разклонения инервират нокътното легло и нокътния матрикс, а дисталните им разклонения инервират периунгвалните тъкани чрез множество нервни окончания, а с най-висока плътност в нокътните гънки. Тази богата инервация обяснява и силната болка при нараняване на пери- и субунгвалните тъкани.