Дерматологична клиника София

Дерматологична клиника  София

Структура на кожата

Кожата е един от най-големите органи на човешкото тяло и съставлява около 5% от общото телесно тегло.

Като самостоятелен орган кожата има разнообразни функции:

• предпазва организма от вредните фактори на външната среда

• участва в отделянето на отпадни продукти

• участва в топлообмяната и регулацията на водния баланс в организма

• има важна сетивна функция, т.е. чрез нея усещаме допира, болката, топлината и студа на заобикалящия ни свят. В кожата са разположени голям брой нервни окончания, чрез които тя възприема всички дразнения на околната среда.

Кожата се състои от два основни слоя – епидермис и дерма.

Епидермис

Епидермисът е изграден от множество епителни клетки, които имат способността да вроговяват на повърхността на кожата. Дебелината на този слой е различна в различните части на тялото. Достига най-голяма дебелина в областта на стъпалата (около 1,4 mm). Клетките, в най-дълбоките кожни слоеве имат способността да се делят непреъснато, като новообразуваните клетки избутват старите към по-горните слоеве. В най-дълбокия слой на кожата става и размножаването на т.нар. пигментни клетки, т.е. тези кожни структури, които образуват пигмента на кожата, който определя и цвета й. Този пигмент се нарича меланин. Той има способността да поглъща вредните ултравиолетови лъчи от слънчевата светлина и така предпазва клетките в по-дълбоките слоеве на кожата. Доказателство за неговото действие е фактът, че през лятото при продължително пребиваване на море или планина, количеството на този пигмент се увеличава.

Най-повърхностният слой на епидермиса е изграден от плътен рогов слой. Клетките му са мъртви, загубили са ядрата си и на практика представляват плътни рогови пластинки. Най-външната част на този слой е подложена на непрекъснато излющване. Роговият слой осигурява надеждна механична защита от различни въздействия на заобикалящата среда (болестотворни микроорганизми, химични и физични фактори) както и от загуба на влага.

Дерма

Дермата е втория по дълбочина слой на кожата, като е изграден предимно от съединителна тъкан.Тя е богата на кръвоносни съдове, чрез които до кожата достиган необходимите за жизнената й дейност кислород и хранителни вещества. Дермата определя устойчивостта и еластичността на кожата. Състои се от два подслоя - папиларен и ретикуларен.

Папиларният слой се разполага в основата на епидермиса и образува към него конусовидни издувания-папили.Той е изграден от хлабава влакнеста съединителна тъкан.Тук се разполагат кръвоносни и лимфни съдове и нервни окончания.

Ретикуларният слой се състои от по-плътна съединителна тъкан. Колагенните влакна, изграждащи този слой се групират в дебели снопчета.

С годините колагенните и еластичните влакна намаляват, което определя загубата на еластичност, плътност и гладкост на кожата. Непосредствено под епидермиса дермата образува изпъквания и хлътвания, образуващи т.нар. папили. Те са най-силно изразени по дланите и пръстите и образуват строго индивидуален рисунък. В различните части на дермата са разположени потни и мастни жлези, както и припадъците на кожата - косми и нокти.

Под дермата се разполага подкожие, изградено предимно от мастна тъкан с различна изразеност в различните части на тялото.

Потни жлези

Потните жлези са разположени по цялото тяло, но най-много има по дланите, челото, ходилата, слабините и подмишниците. Секретът който отделят потните жлези се нарича пот – тя съдържа вода и разтворени в нея соли и други крайни продукти от обмяната на веществата –  урея и др. Потните жлези имат голямо значение за терморегулацията.

Мастни жлези

Мастните жлези на кожата се отварят и отделят секрета си в зоната на отвора на космения фоликул. Секретът на мастните жлези осигурява част от естествената защитна барира на кожата  и я предпазва от изсушаване и напукване.