Дерматологична клиника София

Дерматологична клиника  София

Слънчева алергия

Слънчевата алергия е често срещано заболяване в топлите и слънчеви дни. Тя се дължи на реакция на имунната система към слънчевите лъчи. Заболяването се среща относително често и може да се прояви във всяка възраст, като най-често засяга хора във възрастта от 20 до 40 години. Причината за развитието на този проблем остава ненапълно изяснена, но се предполага генетично предразположение.

 

Същност на заболяването
Слънчевата алергия е общо наименование, с което се означава група от заболявания, провокирани от общ фактор – слънчевите лъчи. Всички тези заболявания протичат с поява на обрив по кожата на слънцеизложените части на тялото. Характерен симптом за заболяването е и различния по интензивност сърбеж.

Най-често срещащата се форма на слънчева алергия е т.нар „полиморфна светлинна ерупция“. По-рядко се срещат фотоалергични и фототоксични реакции, фито-фотодерматит, соларна уртикария и някои други по-рядко срещани заболявания.

Като цяло заболяванията в разглежданата група са провокирани от повишена реактивност на имунната система спрямо продукти, образувани в кожата под въздействие на слънчевите лъчи. При част от случаите реакцията се предизвиква от  комбинацията на слънчевите лъчи и различни вещества с фотосенсибилизиращ потенциал.
 
Причини за възникване на заболяването
Причините за възникване на слънчевата алергия остават ненапълно изяснени. Смята се, че съществува генетично предразположение към развитие на различните форми на слънчева алергия. При излагане на кожата на слънце тя реагира чрез свръх-активация на имунния отговор, което индуцира възпалителна реакция в кожата. Една от възможните причини е формирането на свободни радикали под въздействие на ултравиолетовите В и най-вече А лъчи в кожата. Настъпващата под тяхно въздействие клетъчна увреда и нарушените механизми за защита на клетките индуцира възпалителната реакция. В тези условия имунната система разпознава като чужди своите клетки, увредени от ултравиолетовите лъчи.

Епидемиология на заболяването
Няма точна статистика относно честотата на различните форми на слънчева алергия. Честотата на полиморфната светлинна ерупция, която е най-често срещащата се форма, засяга 20% от населението на планетата. Заболяването се среща и при двата пола и засяга най-често хора на възраст 20-40 години.

Видове алергични реакции

Реакциите на кожата към светлинния спектър на слънчевите лъчи са изключително разнооразни. Най-често диагностицираните алергични реакции на кожата към слънцето са:

 

  • Полиморфна светлинна ерупция - Характеризира се с поява на сърбящ обрив върху кожата на слънце-изложените кожни зони. Заболяването възниква няколко дни след първото излагане на кожата на действието на слънчевите лъчи. Характерно за заболяването е отслабването на проявите му няколко седмици след първоначалната му проява. Единствено при много-тежко протичащите случаи заболяването не показва тенденция към самоограничаване в съответния слънчев сезон. Жените са по-често засегнати и симптомите започват още в млада възраст с настъпването на пролетта и лятото. Веднъж възникнало това заболяване се повтаря всяка година.
  • Фотоалергична и фототоксична реакция на кожата – Фотоалергичната и фототоксична реакция се появяват при излагане на слънце на кожа, върху която предварително са нанесени различни химични вещества. При това се появяват обриви върху третираните кожни участъци, а тези, върху които не е нанасяно съответното вещество остават без обриви, независимо от излагането им на действието на слънчевите лъчи. Различни съставки в козметичните продукти като парабени или парфюмни съставки могат да индуцират локална реакция. Много медикаменти, нанесени върху кожата като локални антибиотици, нестероидни противовъзпалителни средства крият висок фототоксичен и фотоалергичен потенциал. Повишена фоточувствителност може да възникне и след прием на някои лекарства – антибиотици (тетрациклини, сулфонамиди), фенотиазини, диуретици, антихипертензивни средства, контрациптиви. Известна е силно изразената фототоксичност след перорален прием на нестероидни противовъзпалителни средства, напр. ибупрофен, диклофенак и др.
  • Фито-фотодерматит - Този дерматит се развива при досег на кожата с растения с фотосенсибилизиращ потенциал и последващото й облъчване от слънчева светлина. В резултат се развива сърбящ обрив на мястото на въздействието.
  • Соларна уртикария -  При тази форма върху изложените на слънце части се появява уртикариален обрив с бързо-преходен характер и силно-изразен сърбеж.
  • Acne aestivalis (Акне майорка) – Това е заболяване възникващо върху слънце-изложените области след предварителен контакт на кожата с различни козметични и дори слънцезащитни продукти и действие на ултравиолетовите лъчи. Заболяването се появява при хора с анамнеза за акне в младежка възраст и засяга най-вече млади жени на възраст между 20 и 40 години.


Клинични прояви на заболяването
Клиничните изменения при различните форми на слънчева алергия се характеризират с някои общи особености – поява на обрив върху слънце-изложените области – шия, лице, деколте и ръце. Измененията по кожата са съпроводени с някои субективни оплаквания – на първо място различен по интензитет сърбеж, болка и дразнене. Рядко при тежки форми на слънчева алергия, най-вече при полиморфна светлинна ерупция могат да се появят главоболие, втрисане и общо неразположение.
Основната дерматологична находка са различни по интензитет и степен на разпространение еритемни макули и папули, някои с ануларен характер. Често измененията показват тенденция за конфлуиране. В по-редки случаи по кожата могат да бъдат наблюдавани единични или множествени везикули и були. При особено тежко протичане на заболяването измененията могат да се разпространят и към области, които не са били облъчвани от ултравиолетови лъчи, но като правило обривите остават локализирани върху фото-експонираните кожни зони.
Различните нозологични единици в групата на слънчевата алергия могат да имат някои характерни особености в хода си. Познаването на клиничното им протичане позволяват навременната диагностика и адекватното лечение, както и профилактика на обрива в следващ слънчев сезон.
При полиморфната светлинна ерупция кожните изменения се появяват на 4-6 ден след началното излагане на слънчеви лъчи, първоначално имат засилващ се характер и при леки и умерени случаи показват тенденция към самоограничаване.
При фотоалергичните, фототоксични реакции и фито-фотодерматитът обривът ангажира само зоните, върху които е нанесен локалният сенсибилизиращ агент. Изключение правят случаите, когато фото-сенсибилизиращият агент (храна, медикамент) е бил приет системно. В тези случаи измененията обхващат всички слънцеизложени области, но се появяват до няколко часа след излагане на слънце. Рядко е възможна поява на обриви няколко дни след излагането на слънце.
При соларната уртикария измененията се появяват до няколко минути след излагането на слънце.

Диагностика на слънчевата алергия
Диагностицирането на слънчевата алергия не е трудно. Често самите пациенти посещават лекаря с предполагаема диагноза, поради вече установената връзка между излагането на слънце и появата на обривите. Обикновено оплакванията започват през лятото или пролетта и с напредване на лятото състоянието се подобрява или обривите дори напълно изчезват. Това се дължи на т.нар. закаляване на кожата, характерно за полиморфната светлинна ерупция. Нерядко човек установява връзката между нанесени върху кожата вещества и повишената реактивност на кожата при излагане на слънце.
Ролята на лекаря в подобни случаи е да потвърди диагнозата и да отдиференцира различните форми на слънчева алергия.
При по-силно изразени оплаквания или при липса на причинно-следствена връзка между излагането на слънце и появата на обривите, може да се наложи да бъдат направени някои уточняващи изследвания. Такива са кожна биопсия, някои кръвни изследвания, включително търсене на порфирини в кръвта и урината, фототест или тест за различни други алергии.

Терапевтичен подход при слънчева алергия
При поставяне на диагноза слънчева алергия най-важно е ограничаване на действието на слънцето върху кожата. Това води до намаляване на оплакванията и риска от влошаване. При всички форми на слънчева алергия е важно използването на слънцезащитни продукти, като е добре да се подбират такива с физични филтри или специфични продукти за слънчева алергия.
Специфичното лечение зависи от вида на алергията.
При полиморфната светлинна ерупция  се прилагат системни антихистамини и при по-тежки форми кортикостероиди с бърз или забавен ефект. Локалната терапия се осъществява с локални стероидни кремове. В острата фаза е добре да се направи физикално охлаждане на кожата с компреси или хладен душ с цел намаляване на чувството за парене.
При фототоксичните и фотоалергичните реакции усилията трябва да бъдат насочени към откриване на фотосенсибилизиращият агент. За намаляване на интензивността на оплакванията е добре да се приложат локални стероидни кремове и охлаждащи компреси.
При соларната уртикария терапията се основава на прием на системни антихистамини.


Профилактика на слънчевата алергия
Консултирането на пациентите относно стила на живот през летните месеци е от основно значение за намаляване на оплакванията. На първо място е важно те да разберат необходимостта от ограничаване на излагането на слънце. Използването на слънцезащитни продукти с висок слънцезащитен фактор е от съществено значение за намаляване на оплакванията. Тук спадат освен кремове и млека за лице и тяло и специфични кремове за устни, зони около очи и ушите. Адекватната слънцезащита включва и механична такава – носенето на шапки и слънчеви очила има важен протективен ефект върху кожата.
Нанасянето на различни козметични продукти и лекарства за локално лечение трябва да бъдат прилагани или само вечер и да бъдат измивани внимателно сутрин или да сте напълно сигурни, че същите нямат фото-сенсибилизиращ потенциал.

В заключение трябва да кажем, че независимо от високата честота, слънчевата алергия на кожата може да бъде контролирано заболяване. Прогнозата му е добра, особено при редовна употреба на слънцезащитни продукти. Повечето хора с полиморфна светлинна ерупция се подобряват значително за 5 до 7 години след диагностицилане на заболяването. В случаите, в които причината за алергията е химично вещество е достатъчно да бъде открит и най-вече избягван причинителя. От всички форми на слънчева алергия единствено слънчевата уртикария може да има по-продължителен ход и да се поддава по-трудно на лечение.

 

Д-р Росица Денчева, д.м.,
дермато-венеролог